Урок 28: Местоимения за пряко и непряко допълнение (Pronomi diretti e indiretti)
В италианския, както и в българския, често заместваме съществителните с местоимения, за да избегнем повторения. Двата основни типа са местоимения за пряко допълнение (отговарят на въпросите "кого?" / "какво?") и местоимения за непряко допълнение (отговарят на въпроса "на кого?" / "за кого?").
Нека започнем с таблиците на формите.
Форми на местоименията
| Лице | Пряко допълнение (кого? какво?) | Непряко допълнение (на кого?) |
|---|---|---|
| 1-во ед.ч. (аз) | mi (мен) | mi (на мен) |
| 2-ро ед.ч. (ти) | ti (теб) | ti (на теб) |
| 3-то ед.ч. м.р. (той) | lo (него) | gli (на него) |
| 3-то ед.ч. ж.р. (тя) | la (нея) | le (на нея) |
| 1-во мн.ч. (ние) | ci (нас) | ci (на нас) |
| 2-ро мн.ч. (вие) | vi (вас) | vi (на вас) |
| 3-то мн.ч. м.р. (те) | li (тях - м.р.) | gli (на тях) (книжовно: loro след глагола) |
| 3-то мн.ч. ж.р. (те) | le (тях - ж.р.) | gli (на тях) (книжовно: loro след глагола) |
Забележка: Както виждате, формите за 1-во и 2-ро лице (mi, ti, ci, vi) са еднакви и за двете допълнения. Разликата се усеща от контекста или от специфични глаголи, които изискват непряко допълнение (като piacere - харесвам).
Къде се поставят местоименията?
Обикновено те стоят непосредствено пред глагола. При сложни времена (като passato prossimo) се поставят пред спомагателния глагол avere или essere.
- Чета книгата. → Leggo il libro. → Lo leggo. (Чета я.)
- Купувам цветя за майка ми. → Compro i fiori per mia madre. → Li compro per mia madre. (Купувам ги за майка ми.)
- Писах на Мария. → Ho scritto a Maria. → Le ho scritto. (Писах ѝ.)
- Казах на родителите си. → Ho detto ai miei genitori. → Gli ho detto. (Казах им.)
Съгласуване на причастието с прякото допълнение
Когато използваме местоимение за пряко допълнение в сложно време с глагол avere, причастието (participio passato) трябва да се съгласува по род и число с местоимението. Това е много важно правило!
| Местоимение | Причастие (пример с "ved |
|---|